БЛОГ

История на Приложния Поведенчески Анализ

Какво представлява Приложният Поведенчески Анализ или Applied Behavior Analysis?

Целта на този пост е да маркира и представи възможно най- кратко основните моменти във формирането на Поведенческата наука, известна още като Поведенческо Инжинерство, и да освети имената на ключови личности, които са поставили основите и посоката за множеството не по-малко значими последователи. Разбира се всеки един от споменатите тук, заслужава отделен пост, дори книга, както и много други неспоменати имена на учени и изследователи с големи приноси, които заслужват внимание и изучаване. Този пост е само общ преглед, който не може да обхване индивидуалните приноси на всяка от тези изключителни личности. Посочват се и някои съществени тенденции в развитието на АВА, от съвременните й разклонения и дялове.

Да започнем с най-очевидното – названието.

A – Applied – Поведенческият Анализ е Приложен, когато излиза от лабораторните рамки на теоритическите и изследователски среди, и се прилага директно, в естествената, ежедневна среда на клиента, взаимодействаща с много други социални и човешки системи в и извън дома на клиента.

B – Behavior – Поведение е всичко което един организъм прави. Поведенческите Аналитици познават фразата – „само един умрял организъм не демонстрира поведения“. Тук влизат и вътрешните процеси, физиологични, когнитивни, както и храносмилането се разглежда също така като поведение. С напредването и взаимодействието на различните научни дисциплини става възможно и измерването на вътрешните процеси така както и на външните. Тези вълнуващи открития разкриват все по-любопитни възможности за изследване на взаимодействието между организма и средата му.

A – Analysis – Анализът на Поведението започва с неговото Наблюдение и Точно, Обективно Измерване, с помощта на множеството инструменти, създадени с тази цел. След внимателното изследване на различните аспекти на поведението, се оформят предположения за неговата Функция, която може да бъде тествана.

Това е само основното ядро на Приложния Поведенчески Анализ, около което се оформят различни методологии и терминология, според направлението в което ППА започва да се разклонява и развива. Също така да не забравяме, разликата между теоритичната наука, като отделна сфера от принципи, и приложната, клиничната наука, която се състои от стратегии, основани върху тези принципи.

Историята и развитието на тази жива наука, продължаваща да се разпространява и еволюира глобално и интензивно, са колкото интересни, толкова и многостранни.

Всички сме чували за Иван Павлов (14 септември 1849 – 27 февруари 1936) и за експиримента му с кучето – звънчето и слюноотделянето. Можете да прочетете за експеримента повече тук: https://medobr.com/news/sobaka-pavlova-chto-eto-takoe-sut-eksperimenta/

Той открива класическото кондициониране през 1890-те години и публикува резултатите си през 1897 г. Откритието има изклчително влияние върху психологията. Павлов повлиява мислители като Джон Б. Уотсън и допринася значително за развитието на школата, известна като бихевиоризъм.

През 1913 г. Джон Уотсън (John Broadus Watson (January 9, 1878 – September 25, 1958)определя наблюдаемото поведение като подходящ предмет на психологията и твърди, че всяко поведение се контролира от фактори на околната среда. В същото време Уотсън очертава теорията за стимул-реакция в психологията, която поставя началото на движение, наречено бихейвиоризъм.

По-късно Скинър (Burrhus Frederic Skinner March 20, 1904 – August 18, 1990) изяснява разграничението между респондентното обусловяване на Иван Павлов, условните рефлекси и оперантното обусловяване, при което последствието от дадено поведение контролира появата на това поведение в бъдеще. https://www.appliedbehavioranalysisedu.org/who-was-bf-skinner/

През 60-те години на миналия век Ивар Ловаас (Ivar Lovaas, 1927-2010) започва работа върху това, което по-късно ще бъде описано като „Книгата на Аз-а“, в която очертава приложението на науката в обучението. Той описва учебните програми, както и техните учебни последователности, и обяснява как да се преподава с тях. Уменията бяха преподавани чрез приложен поведенчески анализ (приложно приложение на поведенческата наука), а начинът, по който науката беше приложена, беше методът на Ловаас. Това е, което повечето хора имат предвид, когато говорят за ABA: те имат предвид, че преподават, използвайки приложението на поведенческата наука в метода на Ловаас.

Днес Приложният Поведенчески Анализ се свързва предимно с терапията на деца от Аутистичния спектър, поради високата си ефективност, особенно сред най-предизвикателните случаи, в които се използва изразът „безнадеждни“. Но разпространението на тази научна дисциплина не се ограничава само в рамките на педагогическите, и терапевтични подходи.

Началото на ABA като отделна научна дисциплина може да бъде проследено до изследването на Теодоро Айлон и Джак Майкъл „Психиатричната медицинска сестра като поведенчески инженер“ (1959), The psychiatric nurse as a behavioral engineer“ Teodoro Ayllon, https://saba.abainternational.org/awards/distinguished-service-to-behavior-analysis/teodoro-ayllon/

Jack Michael, (Jack Michael (January 16, 1926 – November 12, 2020)) което те публикуват в Journal of the Experimental Analysis of Behavior (JEAB). Айлън и Майкъл обучават персонала в психиатрична болница, как да използват token economy – житонна система; основана на принципите на оперантно кондициониране, при терапия на пациенти с шизофрения и други интелектуални увреждания и предизвикателства. Тези имена са малка част от пионерите които полагат основите в направлението на хуманното отношение и подобряването на грижите за хора в неравностойно положение. Следва стартирането на списанието по Приложен Поведенчески Анализ – Journal of Applied Behavior Analysis (JABA) през 1968 г инициирано от изследователи в Канзаския Университет.

За тези които се интересуват по-задълбочено от Историята на Приложния Поведенчески Анализ – това е добър безплатен ресурс, представен като документален филм и интервю от The Behavior Academy.

https://www.thebehavioracademy.com/?fbclid=IwY2xjawGHhWBleHRuA2FlbQIxMAABHaNKfNm50W0l7kdj5Nk6kddfofjMJ-ZpsbPWMFIR4XsGWAI-0X7x3m5Uag_aem_EZ0zhXCZMPjVjdhrHh0qIQ

Днес ППА се използва изклчително широко в сферата на бизниса, за изучаване на потребителското поведение, създаване на работещи маркетингови стратегии, в управлението на човешките ресурси и цялостното подобряване на бизнес процесите и ефективността. Това е така нареченото Управление на Организационно Поведение или – OBM Organizational Behavior Management.

Асоциацията за развитие на радикалния поведенчески анализ (AARBA) е научна организация с нестопанска цел със седалище в Милано, Италия. Тя е особено известна с работата си в областта на поведенчески базираната безопасност на работното място
Behavior Based Safety (BBS).

Отделен доста папулярен дял на ППА е Тренинга на животни, Animal Behavior Analysis, който се използва както в сферата на здравеопазването, взаимоотношенията между човека и неговия домашен любимец, така и в научно изследователска дейност разглеждаща поведението на групата от един животински вид с друг, така и вътрегруповото им взаимодействие. Изклчително интересни са и приложенията на ППА в Екологията.

Задълбочаването на научните изследвания върху вътрешните процеси в човешкия организъм –мислите, емоциите, физиологичните колебания – в контекста на взаимодействието със средата, създаде в Приложният Поведенчески Анализ, разклонението – АСТ – Acceptance & Commitment Therapy.

Стивън К. Хейс го разработва около 1982 г., за да интегрира чертите на когнитивната терапия и поведенческия анализ. Названието на терапията се превежда като – Приемане и Ангажираност (ACT, обикновено се произнася като думата „act“) АСТ е вид психотерапия, както и клон на клиничния поведенчески анализ. Тя е емпирично базирана психологическа интервенция, която използва стратегии за приемане и осъзнатост, заедно със стратегии за ангажираност и промяна на поведението, за да увеличи психологическата гъвкавост. Изследванията през последните години доказват изключителната й ефективност при състояния на повишено социално безпокойство, трудна концентрация, тревожност, зависимости и депресивна симптоматика, която често се наблдава в следствие на преживяна травма.

Благодаря Ви че отделихте от времето си за да научите малко от историята, и основните направления и посоки за развитие в ППА. Заповядайте отново за да прочетете нещо интересно и ще се радвам ако ми пишете скоро, възникнали въпроси, или идеи за желани бъдещи постове.